#Любен Костов

[mihaylovblog]

27.02.1984 г. – Премиера на българския сериен филм „Златният век“ на режисьора Любен Морчев, по сценарий на Димитър Балкански, Атанас Ценев и Никола Тихолов. Оператор е Крум Крумов. " Златния век " е телевизионен сериал от 11 серии по 52 минути. Създаден е по трилогията на Андрей Гуляшки „Златният век“. Музиката във филма е композирана от Кирил Цибулка. В ролите: Мариус Донкин, Румян Лазов, Кирил Янев, Васил Михайлов, Джоко Росич, Иван Йорданов, Юрий Яковлев, Катя Чукова, Камелия Недкова, Николай Хаджиминев, Иван Кондов, Петър Слабаков, Богомил Симеонов, Анриета Далова, Иван Тонев, Калчо Георгиев, Димитър Еленов, Васил Костов, Васил Червенков, Георги Стефанов, Румен Димитров, Александър Александров, Лъчезар Велинов, Огнян Каменарски, Красимир Ранков, Петко Диков, Атанас Воденичаров, Сава Пиперов, Александър Христов, Стефан Самсиев, Никола Николов, Венцислав Божинов, Недялко Попдимитров, Георги Пенев, Петко Петков, Никола Дадов, Досьо Досев, Стоян Миндов, Колю Маринов, Нино Луканов, Иван Стефанов, Аня Пенчева, Васил Банов, Таня Димитрова, Невена Коканова, Калин Арсов, Тодор Тодоров, Цветан Ватев, Христо Памуков, Димитър Панов, Георги Ставрев, Мария Стефанова, Емил Марков, Красимира Петрова и др. Колаж: скрийншот

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: С изложби, акции, лекции, книги се конструират нови „активни борци“

„Повод за следващите страници е книгата „Въведение в българското съвременно изкуство 1982-2015“ от Весела Ножарова, издадена през 2018 година от издателство „Жанет 45“ и вече официално представена �� София, Пловдив и Варна”. Това пише изкуствоведъ��, критик и художник Димитър Грозданов в свой отзив, предоставен на „въпреки.com”.

Публикуваме неговото мнение изцяло, като сме готови да дадем място и на други гледни точки за тази книга и въобще за българското съвременно изкуство, както сме правили многократно. Вероятно има някои неточности в нея, които отбелязва Димитър Грозданов, въпреки че това е разбираемо за такъв всеобхватен труд, но е важно да се чуят различни позиции. Изкуствоведът продължава: „Консултанти на книгата са д-р Мария Василева, д-р Светлана Куюмджиева и Диана Попова. Съиздател е фондацията „Отворени изкуства“, Пловдив. От уводните думи става ясно, че това е резултат от поредица лекции за съвременното изкуство в България. Събитията са разгледани в контекста на конкретния исторически момент. При прочитане става ясно, че книгата има и други консултанти освен посочените, и че особено в хронологията и фактологията някои данни идват от константни източници. В крайна сметка се изяснява, че книгата нямаше да бъде възможна без Веселина Сариева, „чиито усилия доказаха, че един човек може да промени света, в който живее, а с него и живота на всички останали“ („Въведение в българското съвременното изкуство 1982-2015“, стр. 7). Остава непотвърдено кой е този човек, но вероятно авторката на книгата има предвид Веселина Сариева.

Любен Фързулев /Костов/

Допълнителен мотив да пиша за въпросния труд, бе един разговор с Любен Костов (така е посочено името в книгата на художника, който днес е известен с името Любен Фързулев, и с когото работехме в ранните години, визирани в труда на Весела Ножарова). Той ми обърна внимание върху някои дискусионни моменти в книгата. Така например т. нар. „Падане на член 1.“, акция на Любен Костов пред Археологическия музей, е през 1989 година, а не през 1990 г. и спонсор не е ЦК на ДКМС. Последното уточнение е важно, поне��е ЦК на ДКМС по това време спонсорираше редица „новаторски“ прояви, и явно искаше да подготви своите бъдещи трансформации и да легитимира сегашните си идеолози. Също така Любен Фързулев (тогавашен Костов) отбеляза, че Секция 13 към СБХ е подценена и неглижирана. Тя не е продължител на К(в)МХ или АМХ, а е една нова секция със свои цели и намерения. Съответно изложбата „Обект по български“ не е през 1993 година, а през 1992 година и не е възможно да е правена от Секция 13, която не е съществувала преди 1992 година, след като е основана на 2.2.1993 година.

За 25 години от основаването си Секция 13 има 20 изложби като от самото си начало предизвиква опозиция. В началото това е К(в)МХ, чието основаване се мотивира от желанието да се увеличи възрастовата граница за членуване (35 години) в АМХ и „старите“ да запазят позиции. Лично аз (Д. Г.) се солидаризирам с изказаното мнение. После „борбата” срещу Секция 13 е продължавана от ИСИ (Институт за съвременно изкуство), чиито членове участват в изложбите на секцията и така се пренебрегват имена като например Георги Пенчев, който бе най-възрастният участник в Секция 13, а дори Любомир Янев, който също съвсем не е за пренебрегване.

На страница 48 репродукцията с ауспусите е от инсталацията на Антони Софев, а така, както е ситуирана излиза, че е на Албена Михайлова (чиито интерес към ауспусите съществуваше от по-практически аспект). „За съжаление никой не се допита до мен“ казва Любен Фързулев (или Костов, това е без значение). Все пак Любен Ф. (К.) ме насочи към внимателно взиране в някои детайли и неточности. Тези изводи се отнасят и към други раздели на книгата, както и към подбора на факти и имена. Не ми се ще да пропусна отсъствието на Пенка Минчева, която 14 години концептира „Процес – Пространство“ и симпозиума Ломеа (който е главно насочен към инсталациите и лендарта), и участва по цял свят в авторитетни изложби с прояви, видеа и т. н., както и е носител на различни награди. Същото се отнася и за Димитър Чолаков. Оставаме с впечатлението, че има нещо преднамерено в несъответствието. За сметка на това доста хора и събития са споменати обилно, а някои от тях нямат особено отношение към процесите, особено в ранните години, които книгата визира. Ще подчертая, че в онези години бяхме само няколко човека, които работеха в новите жанрове, а сега излиза, че „дървото е отрупано с гарджета“, някои от които са определени като фундаментални.

Книгата „Въведение в българското съвременното изкуство 1982-2015“ е в раздели, които целят фактология. Целта е широк обхват и да се осветят генезиса, развитието, терминологията, теоретизирането... По всички тези обстоятелства би трябвало да има дискусия днес, след като книгата е излязла. Авторитетните консултанти с приставката „д-р“ пред имената им изисква това. Като начало дискусия предизвиква твърдението, че това е първата пространна история на българското изкуство от края на ХХ век и началото на ХХI век. Струва ми се, че е толерантно да споменем и имената на Свилен Стефанов, Галина Лардева, Чавдар Попов, Петер Цанев и Елена Панайотова и други, които по-пространно и по-малко конкретно се занимават с периода. Акцентирам върху Галина Лардева, която след първата си книга издаде и втора, наречена „Художественото произведение като автопоетическа система“ (2017 г., издателство “Жанет 45″). Във втората си книга тя не споменава български имена, но има предвид и тях в теоретико - историческата си обосновка. Този труд е забележителен и съветвам всеки, който има възможност да го прочете.

Някъде в страниците на „Въведение в българското съвременното изкуство 1982-2015“ е цитиран и Недко Солаков, който умно отбелязва, че у нас няма ъндърграунд (за разлика от СССР), защото нямало съпротива от държавата. Това е така от гледна точка на профанното разбиране на социологията. Истината е, че съществува една ситуация на ентропия, която попива в себе си доста енергии. В изграждането на новата „мекота и хуманност“ участва и самият Недко. Нужно ли е да споменавам пак имената на Славка и Борис Деневи, Иванка Сокерова, Галин Малакчиев и т.н., та чак до Веселин Димов до времето на 80-те години на ХХ век? През 1984-85 г. с Борис Климентиев правихме едно изследване на провинция, групи и т.н., което постави под съмнение „привилегирования живот“ на българските художници, мит, често разпалван от апологетите на българската специфика. Изследването е публикувано в списание „Изкуство“, но все едно че го няма – никой не го чете.

„Въведение в българското съвременното изкуство 1982-2015“ на Весела Ножарова е книга от 300 страници с албумен раздел, индекс на имената и хроника. Тя има свои издател и съиздател, консултанти и явни и неявни съветници. С други думи книгата е защитена, и въпреки, че няма редактори, определено е бронирана от авторитетни имена. Първият раздел „Началото“ започва с творбата „Воден змей“ на Веселин Димов, правена на симпозиума по скулптура в село Кости през 1983 година. Тази конкретност на историческата граница определено поставя „водната инсталация“ в началото на новото изкуство в България. Определенията представляват проблем, игнориращ преки исторически явления, включващи работи на Ванко Урумов, Милко Божков, Свилен Блажев и други. За тези явления се е писало, но явно те не са достатъчно институционализирани или Институциосъвременноизкуствонализирани, за разлика от скулптурния симпозиум на СБХ, където инсталацията се появява. Впрочем, за системата на „одържавеното“ изкуство на СБХ неведнъж се говори в книгата и винаги с отрицателна оценка. Конвенцията е осъдена. Не бих искал да ставам апологет на СБХ, но само изброени от автора събития от „Воден змей“, през „Земя и небе“, до редица други изложби, които са споменати, а някои неясно защо са пропуснати, говорят че СБХ е доста експлоатиран от „новаторите“, като чрез него проличават и различията. Той е носител на различни идеи и инициативи от новаторски характер. Достатъчно е да споменем само Младежката изложба в средата на 90-те години, където сред кураторите бе и Весела Ножарова.

Весела Ножарова

Какво обаче представлява анти-конвенцията, която е предмет на книгата? „Тъпото на нашата система беше, че имахме относителна свобода... И така се случи, че липсата на натиск такъв, какъвто е имало в Съветския съюз и в други социалистически държави, роди и липсата на нашенския ъндърграунд“, казва Недко Солаков („Въведение в българското съвременното изкуство 1982-2015“, стр. 12-13). Трудно е да се възрази на тази мисъл, как се „ражда липсата на нещо“. Мисля, че тук авторката на книгата би могла да си позволи пластичност и да не се предоверява на подобни категорични обосновки днес, когато би трябвало да сме изживели своите комплекси. Проблемите за „натиска“, за СБХ, АМХ, К(в)МХ и т. н. трябва да се разглеждат семантично, а не вулгарно-исторически. Пример за това е Хубен Черкелов, който е от основателите на група XXL, но и председател на К(в)МХ, както и други, които бяха в бюрото на СБХ, в управителните му съвети и т.н., т.е. не се гнусяха да обслужват системата. Така биха могли да се разгледат и някои от членовете на Група „Ръб“ дори, а и много други... Т. нар. „езопов език“, за който се говори в книгата на Весела Ножарова е съществен за някои, а за други - не. За Магда Абазова, Николай Майсторов, този език е структурен, а за някои той се изразява в постулат на карикатура. В този контекст имаше „привилегировани“, а имаше и притиснати, притиснати до степен на притеснени – без жилища, без ателиета, без доходи, без титли и т.н. Именно това беше ъндърграундът у нас, по български специфичен, различен от ъндърграунда в СССР (в този смисъл имаше доста разлики между Москва и Рига например).

Чекмеджето “Строго секретно” /д./ на Недко Солаков от книгата

Ако се смята, че „чекмеджето“ е някакъв ъндърграунд, то вероятно с чекмеджета и ъндърграунди можем да се затрупаме, или сме затрупани вече, и нашият ъндърграунд би могъл да се нарече „ъндър - чекмедже“.  Може би е по-добре да се спрем на конкретности в текста отколкото на общи разсъждения, които са отделен въпрос. Впрочем що се отнася до „чекмеджето“ наречено „Строго секретно“ (стр. 56) в текста се отбелязва, че изложбата „Край на цитата“ (1990 г.) в Северното крило на Софийския университет остава трайно в историята именно заради него. Аз не си спомням чак толкова голяма сензация. Мисля че по-интересен беше фактът, че някои от авторите тук си хвърлиха книжките за членство в БКП и така се „пречистиха“ в изложбата. Любопитно, нали? По подобен начин се пречистиха и Група „Ръб“, които поканиха Недко Солаков да открие изложбата „Идеалът“.

Група “Ръб” подреди преди две години своя изложба - музей в Баня “Старинна” в Пловдив

Що се отнася до името на групата една от основателките на „Ръб“ твърди, че Кольо Карамфилов не е кръстник, но аз отлично си спомням, че той измисли името, защото бях против тази дума като символ на едно ново движение. Твърди се, че аз съм консолидирал авторите на „Ръб“, но ето че в случая това не е вярно – аз само им написах платформата, програмата и т.н., а те си пиеха в кръчмата „Крушата“, докато в действителност основните събирания бяха в един апартамент на ул. „Тракия“ в Пловдив. ��нергия получаваха и от Стефан Акрабов, който вече беше открил галерията си, чиито първи куратор бях аз, а след мен Албена Михайлова. Галериите, които се отвориха по това време нямаха нищо общо една с друга, въпреки че се включиха в обща ситуация, като само „Акрабов“ бе програмно некомерсиална, поне до времето, когато я концептирах. Група „Ръб“ няма кой знае колко опит в реализацията на идеите ми. Сега, от тази книга, стр. 70, разбирам, че изложбата „Тухлата“ в Галерия „Акрабов“ през януари 1993 г. е резултат от акция в тухлена фабрика в Брацигово (където практически няма тухлена фабрика). Аз за тази акция някъде през лятото на 1993 г. чух нещо, но не съм виждал никаква документация. А за изложбата и акция „Тухлата“, в галерия „Акрабов“ през месец януари 1993 година има един куп статии и рецензии. Това беше изложба с международно участие, която се готвеше още от 1992 г., когато по пощата се изпращаха тухли. След края на 1992 година художниците ги върнаха в Пловдив. Както отбеляза Руен Руенов тогава „ръбовете“ за първи път чуваха за автори като Ангел Ахрянов, Магда Абазова, Никола Николов, Саркис и други. От участниците в изложбата те не бяха чували за никого, освен за себе си.

Димитър Грозданов

За моя голяма чест в книгата съм споменаван неведнъж. Що се отнася до списание „Изкуство“/Art in Bulgaria“ и до фестивала „Процес-Пространство” най-сетне ми се „изясни“, че двата феномена нямат „ясна профилираност“ според Весела Ножарова. Какво иска да каже с това авторката (или нейните наставници), не ми става ясно. Не ми е ясно и защо тя (или нейните наставници) не си направиха списание и фестивал, щом знаят какви трябва да бъдат. Толкова е просто – основават ги и ги поддържат няколко десетилетия!!! Що се отнася до конференцията през 1992 г. в Пловдив наречена „Изкуство на Балканите – Средновековие и съвременност“, то тя се проведе в две последователни години, а не само веднъж. Тогава нямахме пари да издадем албум, камо ли за нещо друго, щом аз и Иванка Гергова, сега доктор и професор, бяхме и готвачи, и камериери. Тук бих включил и недописаната история на „11.11.88“, „11.11.89“, която има и неспоменато в книгата „11.11.90“, което се проведе в блок 743 в квартал „Люлин“, където поне един от консултантите присъстваше. Тук липсва пространност, за разлика от писанията за някои от авторите, където е изредено CV-то им от момента, в който са проходили.

Струва ми се, че достатъчно се разпрострях върху проблемите на фактологията в книгата, и все пак ми се ще да спомена центрове като Ямбол, Силистра (при Ангел Станев), Генерал Тошево, Габрово (при Никола Николов), Велико Търново (не само с група Дупини), Трявна (при Дянко Колев и Орфей Миндов), Илинденци, Русе, Търговище, Пазарджик и т.н, които са отпаднали от интересите на книгата. Аз, а и не само аз, съм писал за тях. Писал съм и за „Художникът и театъра“, 1986 г., както и за Авторския плакат, 1987, Галерия Раковски 125, която беше по идея на Красимира Димчевска и Алекси Начев, а не както пише в книгата. Не разбирам тази амбиция да се подменя фактологията и дори и да се измисля, както за акция „Тухлата“. Напомням, че идеите ни от онова време (явно вече далече от историята) бяха за процес и за коректност, а не както излиза впоследствие. Сега, чрез изложби, акции, лекции, филми, започват да се конструират нови „активни борци“, което е истинска спекулация и е жалко. Що се отнася до лекции, стоящи в генезиса на новото е добре да се спомене и гостуването на проф. Негошивин в Художествената академия в края на 70-те години, който говореше за поп-арт, да не говорим за изложбата „Художникът на работа в Америка“. Абсолютизирани са тук „постиженията“ на изложбата „Изкуство за промяна. 1985 - 2015”, за която реакцията бе силно мотивирана, за да се присъединявам сега и аз.

Дървена машина за рисуване на Любен Костов / Фързулев от изложбата “Изкуство за промяна”. в СГХГ

Тези страници са достатъчни, за да подкрепят оптимизма ми свързан с книгата „Въведение в българското съвременното изкуство 1982-2015“ на Весела Ножарова. На представянето на книгата в София издателите й декларираха, че има и неин превод на английски, за да се популяризира изкуството ни в чуж��ина. Използвам случая, за да благодаря от името на нашата културна общественост, която има нужда от подобни стимули. Именно затова си позволих и известни опити за корекции, защото там, където отиват посланията на книгата трябва да има и други мнения. Сигурно така мислят и още хора, особено Любен Фързулев (споменат в книгата като Любен Костов).

П. П.: По повод превода на книгата на Весела Ножарова на английски, бих искал и моят отзив да бъде преведен, но явно това ще остане за по-нататък. Само да отбележа, че фотографският ми портрет, който е публикуван в книгата не е от 80-те години на ХХ век, а е от 90-те години на ХХ в. Излиза, че съм останал доста красив през годините, каквито са и основните изводи от книгата „Въведение в българското съвременното изкуство 1982-2015“ на Весела Ножарова”, написа Димитър Грозданов. ≈

Текст: Димитър Грозданов

Снимки: Стефан Джамбазов

[petarnizamov]

Оперативна разработка - Бойко Борисов преди при Царя да стане Главен секретар на МВР

След края на всеки мандат, просто припомняме какво свършиха нашите избраници и какво аз разкрих за тях, за това в последващи публикации ще изброим най-фрапиращите изцепки на сегашните и бъдещите депутати и нашите разследвания по отношение на тях.

На първо място ви показахме за Валери Симеонов, след него ви показахме хардкор порно-артистите, защитниците на гей паради, гей бракове, осиновявания на деца от хомосексуални двойки, отнемания на деца от биологичните им родители.... Кои са те ли? И питате...Те са... Тяхното име е... "Америка за България", пардон - ДА, БЪЛГАРИЯ...

СЕГА Е ВРЕМЕТО ДА ОБЪРНЕМ ВНИМАНИЕ И НА ГРОБАРИТЕ, ДЕТО ЗАГРОБИХА БЪЛГАРИЯ В ПОСЛЕДНИТЕ 12 ГОДИНИ , А ТОВА СА ГЕРБ И ТЕХНИЯ "КУЛТ КЪМ ЛИЧНОСТТА" НА ББ /обикновен престъпник и рекетьор/

Още за него можете да четете на : - Каква е връзката между Главболгарстрой, Бойко Борисов и АЕЦ – Козлодуй ? - Фирма основен ��зточник на офшорните авоари на Бойко Борисов СТРОИ ВЪРХУ ШОФЬОРСКИЯ ПЛАЖ СЛЕД СОЗОПОЛ ? - България на Бойко .Номер 1 снабдител на оръжия за Ислямска държава. Доказателство ! - Терористичния режим на Бойко Борисов и нейната бухалка – Цацаратурата

Във видеата, можете да чуете как процедираше режимът в последните 12 години.  

Кой е Бойко Борисов

СПРАВКА ОТНОСНО: Бойко Борисов, главен секретар на МВР Бойко Методиев Борисов е роден на 13.06.1959 год. в София – гр. Банкя. Баща му - Методи Борисов, до 1987 год. е служител на Софийско градско управление – МВР. Бил е началник на 2-ри сектор в столичната противопожарна охрана. Членувал в БКП. Уволнен заради извънбрачна връзка. Майка му - Венета Борисова е починала. Била е начална учителка в Банкя. Сестра му Красимира Методиева Иванова, род. 1956 год. и живуща в София, кв. Княжево, работи като лекар-педиатър в бившата ІІІ АГ-болница, Княжево. Болницата е приватизирана от акционерно дружество с нейно дялово участие. Съпругът й е адвокат. Имат син, студент по право. Бойко Борисов има дъщеря от разтрогнат брак – Венета, която учи в САЩ, Лос Анджелис. Бившата му съпруга Стела е лекарка. От 1988 г. съжителства с Цветелина Бориславова (вж. Приложение № 1). Бойко Борисов завършва средно образование в гр. Банкя. Бил е секретар на комсомолската ор��анизация в училището. През 1977 год. кандидатства във Висшата специална школа на МВР в Симеоново, факултет "Държавна сигурност", но e пренасочен и приет във факултет "Противопожарна охрана" с оглед миналото на дядо му (разстрелян на 22.09.1944 год.). През 1982 г. се дипломира като инженер по специалността "Противопожарна техника и безопасност" с чин младши лейтенант. Редовната си военна служба отбива в ШЗО-Плевен през периода 1977-1978 год. Активен състезател по карате. Бил е треньор на националния отбор по карате. В системата на МВР започва работа като командир на взвод, а по-късно е командир на рота в СГУ-МВР - “Противопожарна охрана”. Впоследствие е преназначен в ЦУПО (Централно управление на противопожарната охрана). Известно време е физкултурник на Софийско градско управление - МВР. От 1985 г. до 1990 г. е преподавател и завеждащ катедра във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност (ВИПОНД) на МВР. Има защитена докторска дисертация. През 1989 год. е командирован с курсантски взвод в района на Каолиново, Дулово и Разград за охрана на селскостопански обекти и оказване помощ по прибиране на реколтата след масовите изселвания на местните жители в Турция. (Неговите твърдения в интервюта от 2001 г., че в този период е командвал батальон не отговарят на истината.) През 1990 год. отказва да подпише декларацията за деполитизиране, напуска системата на МВР и започва личен бизнес в областта на охранителната дейност. В този период установява сътрудничество и взаимодействие с публично компрометирани лица и фирми, занимаващи се рекет, връщане на пари от неизправни длъжници и други незаконни дейности (вж. Приложение № 1). Показателно в тази насока е дългогодишната съобщна дейност, вкл. ползването на общ офис в парк хотел "Москва", с Младен Михалев "Маджо", Румен Николов "Пашата" и др. Налице са данни от много източници и публикации в пресата, че охранителната фирма на Бойко Борисов “Ипон” също е съпричастна криминални деяния, в т. ч. и към неразкритото убийство на лице на 05.12.1994 г. в “Зона Б-5” (фирмата е била наета като посредник за възстановяване на дължими от убития няколко десетки милиона лева на известна фирма). Не е разкрит и случаят с кражбата на 500 000 лв. от касата на “Ипон” и последвалото убийство на извършителя (служител във фирмата) и неговата приятелка в района на гр. Враца. Предвид връзките на Бойко Борисов с организираните престъпни структури през 1998-2000 г. е изучаван от Националната служба за сигурност (ОР Румен Йорданов) с цел привличането му за негласен сътрудник. В този период е давал регулярна информация за поведението и действията на лидери на престъпни силови структури и други криминално проявени лица. (Тогава, а в някаква степен и понастоящем, откриването на оперативна разработка или регистрирането на определени лица като агенти и нещатни сътрудници или кандидати за такива, се е използвало като форма за осигуряване чадър при осъществяване на незаконосъобразни действия в полза на конкретни управленски или корпоративни кръгове. Като пример – Поли Пантев, Косьо “Самоковеца”, Славчо Б. Христов и много други.) Папката със събраните за Бойко Борисов материали, заедно с постъпилите от него сведения са били докладвани на тогавашния директор на НСС ген. Атанас Атанасов и вербовката е била одобрена, но не е осъществена поради настъпилите кадрови и структурни промени в спецслужбата след парламентарните избори през 2001 г. Понастоящем “Ипон” се нарежда сред най-големите охранителни фирми в страната (охранителният й състав възлиза на около 800-900 души). Фирмата охранява редица обекти и лица, вкл. "Мобилтел", тръбопроводите на "ЛУКойл", хазартната фирма "Ай Джи Ем", Първа източна международна банка, "Булинс"; къщите и вилите на Славчо Христов, Николай Маринов "Маргина", Младен Михалев "Маджо" и др. През лятото на 2000 год. "Ипон" поема физическата охрана на Общинска банка с протекциите на Стефан Софиянски, Сава Джендов (бивш началник на УБО) и др. От пролетта на 2001 год. "Ипон" охранява и алкохолната фирма "Синхрон инвест". След назначаването на Борисов за гл. секретар на МВР, той прехвърля акциите си от фирмата на Д. Бадънков (бивш началник на направление "Охранителна полиция" към СДВР, чийто син е служител на ГКПП-Аерогара София). На възловата длъжност в системата на МВР е лансиран на премиера от бизнесмени и политици със съвпадащи интереси за запазване контрола върху обстановката в страната след последните парламентарни избори: - о. з. ген. Любен Гоцев, о. з. ген. Бриго Аспарухов и др., ориентирани към съхраняване и разширяване значението и участието си в управлението на обществено-икономическите и политически процеси; - кръга “Банкя” (контролиращ ключови властови структури - главно в МВР, МФ и МП, и с огромно влияние върху сенчестата икономика и организираните силови структури), включващ Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Б. Христов и др., с цел избягване риска от трусово разграждане изградените и функциониращи сенчести финансово-икономически схеми. За кратък период се налага като ключова ръководна фигура в системата на МВР, въпреки липсата на професионални познания, разбиране и опит в полицейската дейност и очевидните безсъдържателност и хаотичност на предприетите от него действия. За това спомагат: - атрактивното му публично поведение, ориентирано към формиране на обществена видимост за наличие на решителност, воля и възможности за решаване проблемите на борбата с престъпността на фона на слабите енергичност и реактивност на министър Петканов; - съдействието на бързо разширилият се кръг от обществено-политически и икономически субекти (фирми, групировки, политически дейци, медии), открили в лицето му шанс за оптимално съхраняване на изградената политико-икономическа властова схема, като резултат от толерантния му подход спрямо реалните възлови фигури, свързани със сенчестия и престъпен бизнес. Ходове на Бойко Борисов в тази посока:: - Отсъствие на действия по активирането на заведени и откриването на нови оперативни дела и сигнали за определени лица и структури в паралел с наличните безспорни свидетелства за негови регулярни срещи с тях, а именно: - бивши и настоящи ръководители в системата на МВР (ген. Атанасов, Сл. Босилков, и др.), обезпечавали отклоняването на средства от контрабандните канали за нуждите на кабинета “Костов” и с данни за съпричастност към функционирането на дълбоко вградените корупционни мрежи с базово значение за основни престъпни дейности (контрабандата, наркотрафика, кражбите и задграничния трансфер на автомобили и др., които са практически неосъществими без информационно обезпечаване и техническо осигуряване от страна на полицейските и специалните служби и свързаните с властта охранителни фирми). Това е придружено с тяхната настоятелна немотивирана публична подкрепа, без да се дава ход на наличните данни за техни неправомерни действия в битността им като държавни служители. (Напр. действията им по отношение водените в НСС и ЦСБОП разработки на Косьо “Самоковеца”, сигналите за контролираната от ген. А. Атанасов контрабанда на ГКПП-Русе, оперативните дела на РДВР-Хасково от 1997 и 1998 г.,). - престъпните лидери Младен Михалев (“Маджо”), Костадин Димитров (“Косьо Самоковеца” – засечени са няколко негови срещи в хотел на Боровец с приближени на Бойко Борисов), Методи Методиев (“Мето Илиенски”), Георги Илиев (проведената среща с него през м. януари т. г. е завършила със скандал). На настоящия етап, извън спорадичните публични бойки заявления срещу членове на техните структури от второ и трето ниво, не съществува готовност и нагласа за разгромяването или поне частичното им неутрализиране за някакъв обозрим период. - Провеждане на кадрова политика, ориентирана към възстановяване и укрепване на служители с нееднозначна професионална и личностна характеристика, вкл. такива, за които има множество свидетелства за нерегламентирани контакти и връзки с криминални структури - Красимир Петров, (директор на РДВР-Бургас), Стоян Велчев (зам.-началник на СДВР – МВР), Веселин Павлов (зам.-началник на НСГП), Венцислав Великов (зам.-началник НСБОП), Огнян Атанасов (директор на ДОИ-МВР), Красимир Младенов (зам. директор на НСБОП), Николай Начев (началник на икономическото направление в НСС), Янчо Станчев (началник ДОИ-Хасково), Николай Григоров (началник служба “Полиция” - СДВР), Цветан Сечанов (началник служба "Полиция" в РДВР – София окръг), Александър Василев (началник на 02 РПУ-София, вкл. директора на ДНСП Васил Василев и др. (Вж. Приложение № 1) Очерталият се паралел между личните амбиции на Бойко Борисов и интересите на корпоративни и партийно-клиентелистки кръгове дава тласък за неговото форсирано оформяне и използване като реален политически фактор с нарастващо значение за бъдещото конфигуриране на политическата власт. Ходове в тази насока: - дискредитиране и отстраняване от политическата сцена на Стоян Ганев – данните са, че Бойко Борисов е предоставил на премиера компрометиращи материали за Стоян Ганев, в т. ч. подадена му от ген. Атанас Атанасов информация за номерата на негови сметки в задгранични банки. Постигнатата цел е неутрализиране на рисково силното за него влияние на приближения до премиера началник на кабинета му (респективно пресичане достъпа до изпълнителната власт на считания за протеже на БСП Васил Божков “Черепа”) и превръщане на Бойко Борисов в първостепенно довереното лице на Симеон Сакскобургготски. Размиване причастността на главния секретар на МВР към този акт е постигнато чрез подходящи коментари в пресата (в. “Сега”: “Сега генералът изглежда точно на мястото си… Нещо повече - той стана най-популярният човек във властта. За разлика от Ганев, Борисов съвсем ясно заявява, че няма намерение да драпа за по-висок от отредения му пост. От всички думи и действия на главния секретар на МВР може да се отсъди, че той признава един-единствен авторитет над себе си - премиера - и ще му е предан до края.”). Пуснати са в обръщ��ние и всевъзможни предположения и слухове, в т. ч. шоково невероятни (завършила с разрив хомосексуална връзка между премиера и Ст. Ганев). - настъпателно надхвърляне рамките на отговорностите и компетенциите му като главен секретар на МВР, способствало за принизяване значението и статута на вътрешния министър и установяване на практическо вътрешноведомствено двувластие. - принизяване отговорността на гл. секретар на МВР за състоянието на криминогенната обстановка в страната чрез нестихващи публични атаки срещу следствието, прокуратурата и съда, с цел фокусиране вниманието на обществото (и влиятелните фигури в изпълнителната власт) основно върху пасивите на съдебната система. Удобно формираният резултат е бързо завишаване на личната популярност на Бойко Борисов за сметка на нарастващото междуинституционално напрежение, а следователно и на стабилността на управлението на страната. Разчетът предвижда безусловно ситуиране на Бойко Борисов на възлова властова позиция в бъдещата управленска схема при дискредитиране и отпадане на сегашния кабинет. - безусловно неутрализиране на конкурентните сенчести структури (Васил Божков “Черепа”, “баретите”, ВИС). Данните са, че отдавнашната остра непрязън между Алексей Петров и Бойко Борисов (респективно Младен Михалев “Маджо” и Румен Николов “Пашата”) прераства в открито противопоставяне с назначаването на последния за гл. секретар на МВР. Причините за това са силните притеснения на Борисов от наличните в Алексей Петров компрометиращи данни за него; значителната поддръжка на влиятелни еврейски кръгове (съвместен бизнес, поддържана стабилна връзка с бившия посланик на Израел Давид Коен); застрашително силните му позиции във Военна и Главна прокуратура (Никола Филчев), службите в системата на МВР (Филко Славов) и политическите партии .(Надежда Михайлова); даващи реални шансове на опитите за неговото лансиране за шеф на НСБОП. Стрелбата срещу Алексей Петров през м. август т. г. беше използвана за легитимиране масираната атака срещу свързаните с него структури и трайното му игнориране като рисков за Бойко Борисов фактор. (Паралелния резултат е отклоняване на общественото внимание от неочаквано проявилата се причастност на Борисов към схемата за продажбата на “Булгартабак” - публикувания в пресата запис на срещата на Майкъл Чорни с консултанта по сделката Георг Цветански”) - създаване на необходимите предпоставки и условия за изтласкване на Бойко Борисов високо в йерархията на изпълнителната власт. Това се потвърждава от споделеното от него в тесен кръг твърдо намерение да се кандидатира за кмет на предстоящите местни избори, което ще му проправи пътя до поста на министър-председател. Базирано е на преценката му, че много скоро, поради задълбочаващи се здравни проблеми, Симеон Сакскобургготски няма да бъде в състояние да се справя със задълженията на премиер и ще слезе от българската политическа сцена. На настоящия етап заплаха при реализацията на политическия възход на Бойко Борисов се очертава от страна на: - някои внимателно наблюдаващи страната външни фактори – САЩ и някои европейски страни, разполагащи с достатъчно информация за него самия като личност и за същностните подбуди на подкрепящите го финансово-икономически и политически кръгове. На проведена през м. май т. г. среща в Румъния на министрите на външните работи на ЕС, представителят на Португалия в пряк текст е заявил, че одобряването на кандидатурата на България е силно несигурна, предвид лансирането на криминално проявения Бойко Борисов на високите етажи на изпълнителната власт. След обсъждане присъствалите на срещата български представители постигнали съгласие до срещата в Прага да не се дава гласност на заявената на форума позиция. - професионалните кръгове от системата на МВР и образованите слоеве от населението, разполагащи с информация и възможности за обективна оценка на действията и преследваните цели от Бойко Борисов и поддържащите го кръгове. Индикация за това са преобладаващия брой негативни становища в Интернет-форумите и коментарните рубрики на електронните издания на вестниците (негативните оценки за него като личност и държавен служител далече надхвърлят позитивните - до 80% в полза на негативните), както и огласените в тях видимо обосновани дискредитиращи го информации. (Вж. Приложение 2). Възприетата тактиката по париране на тези неблагоприятни тенденции е: - масирана медийна обработка и необратимо трайно насаждане в публичното съзнание неговата успешност като управленец, което да направи невъзможно евентуално противодействие на президента, парламентарно представените партии и критично настроените обществени кръгове срещу политическото му израстване. (Емил Кошлуков, в. "Новинар": “Това, което Бойко Борисов постигна като политическо развитие, трябва да бъде използвано... Днес неговото умение, неговото политическо присъствие трябва да бъде осребрено. И ще бъдем глупави политици, ако не използваме тази възможност… Това си личи по изследванията - човекът е най-уважаван от всички. Безспорно това е лидерът.) За наличието на подобен стремеж може да се съди и по безцеремонно различните трактовка и оценки на определени политически и икономически кръгове и свързани с тях медии за очевадно припокриващите се и като параметри, и като управление криминологични обстановки - настоящата и тази преди 2 години. Конкретен пример за настъпателно ориентиране политиката на медиите в благоприятна за Борисов посока е прекратеното огласяване на компрометиращи данни за него от радио “Нет” през м. февруари т. г. след проведен личен разговор с Андрей Райчев – известен социолог и съпруг на тогавашния програмен директор на радиото Виза Недялкова. - поддържане на редовни контакти с премиера, президента, политическите лидери и обществено влиятелни фигури с оглед възприемането му като безалтернативен действен фактор в управлението на страната, включително и чрез изграждане на лично ангажирани отношения с тях. (Известно е, че Борисов е настоявал пред началника на НСО да не се снема персоналната охрана на Надежда Михайлова, въпреки липсата на необходимост от такава. Read the full article

[mihaylovblog]

04.09.1989 г. – Премиера на българския игрален филм „Брачни шеги“ на режисьорите Иван Андонов, Дочо Боджаков, Ивайло Джамбазов, Иванка Гръбчева и Георги Стоянов, по сценарий на Дочо Боджаков, Георги Данаилов, Иванка Гръбчева, Емил Молхов, Марко Стойчев и Георги Стоянов. Оператори са Красимир Костов, Ивайло Пенчев и Христо Тотев. Музиката във филма е композирана от Хайгашот Агасян, Кирил Дончев, Георги Генков. В ролите: Георги Калоянчев, Георги Мамалев, Катя Паскалева, Добринка Станкова, Катерина Евро, Георги Стайков, Калин Арсов, Лидия Вълкова, Любен Чаталов, Цветана Манева, Аня Пенчева, Павел Поппандов, Анани Явашев и др.

[mihaylovblog]

04.09.1989 г. – Премиера на българския игрален филм „Брачни шеги“ на режисьорите Иван Андонов, Дочо Боджаков, Ивайло Джамбазов, Иванка Гръбчева и Георги Стоянов, по сценарий на Дочо Боджаков, Георги Данаилов, Иванка Гръбчева, Емил Молхов, Марко Стойчев и Георги Стоянов. Оператори са Красимир Костов, Ивайло Пенчев и Христо Тотев. Музиката във филма е композирана от Хайгашот Агасян, Кирил Дончев, Георги Генков. В ролите: Георги Калоянчев, Георги Мамалев, Катя Паскалева, Добринка Станкова, Катерина Евро, Георги Стайков, Калин Арсов, Лидия Вълкова, Любен Чаталов, Цветана Манева, Аня Пенчева, Павел Поппандов, Анани Явашев и др. Колаж: скрийншот

[mihaylovblog]

16.08.1974 г. – Премиера на българския игрален филм „Последният ерген“. Сценарист и режисьор: Владимир Янчев. Оператор Крум Крумов. Музика Найден Андреев. Художник Петко Бончев. В ролите: Тодор Колев, Георги Георгиев-Гец, Андрей Чапразов, Татяна Лолова, Цветана Манева, Невена Коканова, Стефан Мавродиев, Доротея Тончева, Стефан Мавродиев, Петър Божилов, Стефан Пейчев, Желчо Мандаджиев, Петко Карлуковски, Емил Стефанов, Стоян Стойчев, Евстати Стратев, Райна Петрова, Мариана Аламанчева, Динко Динев, Мария Карел, Кина Мутафова, Димитър Миланов, Иван Цветарски, Йорданка Ценева, Олга Попова, Лиляна Саева, Стефан Костов, Любен Петров, Данаил Ангелов, Веселин Борисов и др. Снимка: https://www.imdb.com/

[mihaylovblog]

27.02.1984 г. – Премиера на българския сериен филм „Златният век“ на режисьора Любен Морчев, по сценарий на Димитър Балкански, Атанас Ценев и Никола Тихолов. Оператор е Крум Крумов. Създаден е по трилогията на Андрей Гуляшки „Златният век“. Музиката във филма е композирана от Кирил Цибулка. В ролите: Мариус Донкин, Румян Лазов, Кирил Янев, Васил Михайлов, Джоко Росич, Иван Йорданов, Юрий Яковлев, Катя Чукова, Камелия Недкова, Николай Хаджиминев, Иван Кондов, Петър Слабаков, Богомил Симеонов, Анриета Далова, Иван Тонев, Калчо Георгиев, Димитър Еленов, Васил Костов, Васил Червенков, Георги Стефанов, Румен Димитров, Александър Александров, Лъчезар Велинов, Огнян Каменарски, Красимир Ранков, Петко Диков, Атанас Воденичаров, Сава Пиперов, Александър Христов, Стефан Самсиев, Никола Николов, Венцислав Божинов, Недялко Попдимитров, Георги Пенев, Петко Петков, Никола Дадов, Досьо Досев, Стоян Миндов, Колю Маринов, Нино Луканов, Иван Стефанов, Аня Пенчева, Васил Банов, Таня Димитрова, Невена Коканова, Калин Арсов, Тодор Тодоров, Цветан Ватев, Христо Памуков, Димитър Панов, Георги Ставрев, Мария Стефанова, Емил Марков, Красимира Петрова и др.

[mihaylovblog]

27.02.1984 г. – Премиера на българския сериен филм „Златният век“ на режисьора Любен Морчев, по сценарий на Димитър Балкански, Атанас Ценев и Никола Тихолов. Оператор е Крум Крумов. " Златния век " е телевизионен сериал от 11 серии по 52 минути. Създаден е по трилогията на Андрей Гуляшки „Златният век“. Музиката във филма е композирана от Кирил Цибулка. В ролите: Мариус Донкин, Румян Лазов, Кирил Янев, Васил Михайлов, Джоко Росич, Иван Йорданов, Юрий Яковлев, Катя Чукова, Камелия Недкова, Николай Хаджиминев, Иван Кондов, Петър Слабаков, Богомил Симеонов, Анриета Далова, Иван Тонев, Калчо Георгиев, Димитър Еленов, Васил Костов, Васил Червенков, Георги Стефанов, Румен Димитров, Александър Александров, Лъчезар Велинов, Огнян Каменарски, Красимир Ранков, Петко Диков, Атанас Воденичаров, Сава Пиперов, Александър Христов, Стефан Самсиев, Никола Николов, Венцислав Божинов, Недялко Попдимитров, Георги Пенев, Петко Петков, Никола Дадов, Досьо Досев, Стоян Миндов, Колю Маринов, Нино Луканов, Иван Стефанов, Аня Пенчева, Васил Банов, Таня Димитрова, Невена Коканова, Калин Арсов, Тодор Тодоров, Цветан Ватев, Христо Памуков, Димитър Панов, Георги Ставрев, Мария Стефанова, Емил Марков, Красимира Петрова и др. Колаж: скрийншот

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Любен Фързулев примирява „високото” и ��ниско” изкуство

„Има високо изкуство, има и народно изкуство. За мен това е народно изкуство. Може би вече хора 100 години са го правили това. И във всяка къща това е присъствало. С какво право ще бъде наречен българинът, че е неук или простак, след като във всяка къща е имало изкуство и то създадено от самите домакини на къщата. Това не се е продавало, не можеш да си го купиш готово”. Това каза за „въпреки.com” художникът Любен Фързулев по повод на изложбата си „Радикално за кича – опит за нов поглед към бродираните ковьорчета” в галерията на СБХ на ул. „Шипка” 6 в София.

„Ако напишете думата „ковьор“ в интернет ще видите следното обяснение „Тъкано или бродирано изделие, предназначено обикновено за окачване на стена“. Нищо повече. Няма даже картинки. Цял един период от около 100 години събран в едно мижаво изречение. Почти във всяка къща е имало ковьори, които били бродирани от стопанките. Ковьорите служели за украса на къщите. В някои региони се пазели и за чеиз. И до сега в някои селски и градски къщи има окачени ковьорчета”, е написал Любен Фързулев в текста към изложбата си. А пред нас добавя, че всяка домакиня си го е правила сама, канила е другите съседки на бяла сладко и сладко от доматчета, и се е хвалила. Или го е събирала за чеиз. Тя не го е правила с цел да го продава. Те са с любов създавани. Тя го е правила с кеф. Не е мислила, че това е високо изкуство, че е ниско изкуство, че е просташко, че е кич. Тя го е правила от душата си, казва художникът.

Откъс от разговора с Любен Фързулев можете да чуете тук

Инсталацията на Любен Костов “Дървена машина за рисуване” беше част от изложбата „Изкуство за промяна 1985-2015” в СГХГ

Всъщност Любен Фързулев съвсем не е неизвестна личност. По – рано го знаехме като Любен Костов, който беше свързан с развитието на съвременното изкуство в България още преди промените. Неговите дървени инсталации от онова време са в каталога на търсенията на изобразителното изкуство. След това той продължи пак с дървото. Имаше изложби, сред които в галерия „Аросита”. Едната се наричаше „Убежища”. Това бях пластични дървени маски, а задачата, както е определяше художникът беше показване на доброто чрез гротеската. „Хората са добри, но намират убежище /крият се/ зад маските. Така се чувстват по-сигурни и по-трудно раними. Зад всяка маска се крие едно благородно състояние на човешкия дух”, написа той. А по-късно направи пак там една изложба с дървени бижута.

С този обект Любен Фързулев участва в тазгодишната изложба на “Секция 13″, на която е и куратор

Винаги Любен Фързулев прави нещо, което му е интересно, но и социално значимо. Не само като негов продукт, но и като отношение към обществото и изкуството. Така е и с неговата идея, реализирана с Росица Гецова и галерия „Аросита” – „Само за фенове”. Няколко дни преди Коледа и Нова година вече няколко години в галерията с удоволствие участват художници, които предлага свои произведения само за 50 /петдесет/ лева всяко. Мога да потвърдя, че интересът е изключителен. Творбите се разпродават за часове. И всеки фен на изкуството може да придобие творба за себе си или за подарък преди празниците. За смисъла от такава акция няма какво да говорим. Тя е и за художниците, и за ценителите. Освен това Любен Костов /Фързулев/ е и инициатор за създаването на „Секция 13” в СБХ, в изложбите на която участват не само утвърдени художници, но най-вече млади. Едновременно с тазгодишната изложба на секцията се откри и неговата експозиция. И се връщаме към нея, с неговите думи ��а смисъла от тези ковьорчета.

„Всекиму е дадено нещо. Тези хора, които правят това, е без да го мислят. На тях това им е дадено. Онзи, който свири му е дадено. След като това му е дадено, той диша”, казва Любен Фързулев. И продължава с една своя изключително демократична теза: „Интимната ми мисъл е, че всеки има право. Този, който прави голяма изкуство, може да каже на този който прави ковьорчета, че е кич и простак. Този, който прави ковьорчета, може да каже на другия, че е простак. Защо мисля така – защото този, който прави голямото изкуство, той изпитва същите чувства, каквито изпитва и този, който прави ковьорчетата. Хората изпитват същите чувства. Нещата са едни и същи, само че едните отричат другите. Което според мен не е правилно. Ако всички уважават това, което прави другият и не го обиждат, тогава няма да има никакви проблеми.

Когато правих тези неща си мислех за чалгата. Същата работа. С какво право – половината обичат чалгата, половината не я обичат. Защо едните ще се настроят против другите. Няма никакъв смисъл. Уважавай чалгата, чалгата да те уважава, симфоничната музика и другата, и няма да има никакви ядове. Просто го приемаш, че това съществува, хората го обичат и си се кефят. Приемаш го и няма да се ядосваш на тия, които слушат такава музика и те няма да се ядосват на теб. И си живеете мирно и тихо. Обаче понеже едните заклеймяват другите, за това чалгаджиите надуват до дупка, за да покажат колко са прави. Ако никой не ги заклеймява, те няма да имат нужда да се налагат на другите, за да доказват колко са прави. Моята логика е такава”, казва Любен Фързулев.

Тези ковоьорчета той събира около половин година. Търси ги по Интернет, среща се с хора. На изложбата има около 60, а той има още около 70 или 80 и даже става колекционер. В някои от тях се е намесвал внимателно, за да им придаде повече естетическа стойност. „В моето детство над печката имаше едно ковьорче с мъж, който свири на китара, жена, лодка, езеро. Аз съм го гледал и ми е играло въображението. Това нещо го видях в Интернет и това възбуди детските ми спомени”, споделя художникът. А на самата изложба зрители коментираха, че тези ковьорчета ��зразяват стремежа и идеала на всеки обикновен човек – малко наивен и романтичен, но благороден. Даже една възрастна посетителка на изложбата докато разговаряхме с Любен дойде и му каза, че той я връща десетилетия в годините.

В своя текст за изложбата Любен е написал: „Ковьори има не само в България, а и в цяла Европа. По всяка вероятност тази мода е дошла от Германия, Австрия и Русия. Възможно това да е станало с идването на княз Фердинанд. Ако напишете думата „кич“ в интернет, ще се объркате от сложни изречения. Всички автори претендират за „богата артистична душевност”. Тя се издига като мъгла над обикновения мирянин и заклеймява всичко мразено от авторите. Високото изкуство е недостижимо по простата причина, че е високо, а всички ние тънем в мрака на Кича. Думата „кич“ и думата „ковьор“ в нашия език са като две сестри. Те вървят неразделно една от друга. Така ни е втълпено, така ни е насадено в главите. Затова днес не се гледа с добро око на ковьорите. Те се изхвърлят на боклука и се заклеймяват като простащина.

Любен Фързулев

С тази аксиома не съм съгласен. Убеден съм, че чувствата, които изпитва един интелектуалец, наслаждавайки са на едно произведение на изкуството, са същите като на авторката на един ковьор. Не бива да забравяме, че едно произведение на изкуството се създава за пари и затова то е стока. Ковьорът не е бродиран за пари, а за удоволствие. Той е далеч от комерсиалното. Създаден е да носи радост и да краси къщата. Едни хора се наслаждават на едно нещо, други на друго. Едното е официално изкуство, а другото народно. Двете се противопоставят. Хората, които поддържат двете тези, се противопоставят. Това не ви ли напомня на нещо? "Разделяй, за да владееш". Светът не е само черно и бяло. Черното преминава през различни степени в бяло неусетно. Мисля, че има място за всички и всичко под слънцето!”, пише Любен Фързулев.

Това е една изложба, която кипи не толкова от сантимент към едно отминало време, колкото към уважение към талант�� на всеки – художник или обикновен човек, готов да изобрази своята емоция в изкуство. Без значение кой как ще го определи, стига да е искрено и да радва човека. „Общото мнение е, че това е кич и простащина. Тук не мога да покажа нещо, за което се мисли така. За това аз съм ги направил като картини, пипнал съм ги тук - там, за да им дам малко по-съвременно звучене. И да се опитам да накарам хората да помислят за тях, да не ги изхвърлят повече и да не обиждат различния”, казва Любен Фързулев. А тази изложба се вписва напълно в неговия напълно демократичен стил на творчество и отношение към изкуството. ≈

Текст и снимки: Стефан Джамбазов

[mihaylovblog]

04.09.1989 г. – Премиера на българския игрален филм „Брачни шеги“ на режисьорите Иван Андонов, Дочо Боджаков, Ивайло Джамбазов, Иванка Гръбчева и Георги Стоянов, по сценарий на Дочо Боджаков, Георги Данаилов, Иванка Гръбчева, Емил Молхов, Марко Стойчев и Георги Стоянов. Оператори са Красимир Костов, Ивайло Пенчев и Христо Тотев. Музиката във филма е композирана от Хайгашот Агасян, Кирил Дончев, Георги Генков.

В ролите: Георги Калоянчев, Георги Мамалев, Катя Паскалева, Добринка Станкова, Катерина Евро, Георги Стайков, Калин Арсов, Лидия Вълкова, Любен Чаталов, Цветана Манева, Аня Пенчева, Павел Поппандов, Анани Явашев  и др.

[mihaylovblog]

04.09.1989 г. – Премиера на българския игрален филм „Брачни шеги“ на режисьорите Иван Андонов, Дочо Боджаков, Ивайло Джамбазов, Иванка Гръбчева и Георги Стоянов, по сценарий на Дочо Боджаков, Георги Данаилов, Иванка Гръбчева, Емил Молхов, Марко Стойчев и Георги Стоянов. Оператори са Красимир Костов, Ивайло Пенчев и Христо Тотев. Музиката във филма е композирана от Хайгашот Агасян, Кирил Дончев, Георги Генков.

В ролите: Георги Калоянчев, Георги Мамалев, Катя Паскалева, Добринка Станкова, Катерина Евро, Георги Стайков, Калин Арсов, Лидия Вълкова, Любен Чаталов, Цветана Манева, Аня Пенчева, Павел Поппандов, Анани Явашев  и др.

Колаж: скрийншот

[vprki]

Критичен поглед: Големи изложби в по-малките частни галерии

Освен големите кураторски изложби в Софийска градска художествена галерия, Националната галерия, галериите на СБХ, в столицата могат да се видят и доста интересни експозиции в по-малките частни галерии. В някои случаи те надхвърлят обикновеното търговско предлагане, а се опитват по свой собствен начин да заявят своето присъствие и специфика. При това не само в пазарната ниша, а като културно – образователен процес.

Една от изложбите, която заслужава специално внимание е „Формат 30/30” в столичната галерия „Астри”. Тази година е нейното 17-то издание. Проектът е по идея на галеристката Вихра Пешева. Преди години тя решава да организира изложба в този формат и заради размерите на галерията. И тя не само става напълно подходяща за това пространство, но и е своеобразна провокация към някои от най-изявените български художници, които с удоволствие се включват всяка година. Тази година, както и в много от предишните издания на „Формат 30/30”, участват над 100 съвременни художници. Моментното впечатление от съвременната българска живопис е доста фрагментарно, но и в достатъчно висока степен представително. Разглеждайки изложбата, дори човек незапознат  с изкуство, може да добие представа и култура за различни поколения български художници, направления  и стилове.

17-тото издание на „Формат 30/30” в галерия „Астри”

Забележителното е, че формално непроменената седемнадесет години изложба, всеки път е различна, носи различен дух, различна светлина и общо излъчване. Композирането на общото пространство на галерията е в името на равновесието и хармонията между отделните картини, отделните послания на авторите и тяхното съзвучие като цяло. За първи път в пространството на галерията е организирано депо или хранилище на картини във формат 30/30. Картините могат да бъдат извадени и показани допълвайки образа на съответния художник с информация за минали творчески периоди или доразкриват творческия му потенциал с по-богата колекция от негови картини. Разглеждането на изложбата е колкото познавателно, толкова и естетическо преживяване.

Участват художници от различни поколения: от родените пре�� 30-тте години: Проф. Васил Вълев, Иван Кънев, Светослав Чернев, до най-младия участник в изложбата Явор Костадинов, роден 1993 г. В изложбата са картините на професорите от Художествената академия Андрей Даниел, Десислава Минчева, Греди Асса, Ивайло Мирчев, на знаковите имена Милко Божков и Захари Каменов. Голямо внимание получават картините за забележителни творци като: Антоанета Елефтерова, Антон Гошев, Александ��ия Макова, Веселин Дамянов - Вес, Георги Пасев,  Дарина Златарева, Димитър Каратонев, Николай Янакиев, Долорес Дилова, Любен Генов, Васил Василев, Владимир Пенев, Кольо Костов, Красимира Михайлова, Мариана Маринова,  Здравко Палазов, Иван Милушев, Никола Енев, Пламен Русев, Румен Читов, Чавдар Петров, Спартак Паскалевски, Светла Косева, Стели Грънчаров, Цветан Тимотеев, Христо Христов, Георги Атанасов. Има редица имена от по-младите поколения, които интересуващият се зрител следи и цени: Гергана Минкова, Елена Георгиева, Живка Маринова, Милчо Костадинов, Йордан Тодоров, Калиа Калъчева, Мария Райчева, Месрур Сабит, Момчил Георгиев, Стилияна Узунова, Петя Денева, Теодора Дочева, Яна Любенова. Изложбата продължава до 29 януари 2019.

Преди време в разговор за „въпреки.com” галеристката Вихра Пешева каза: „Моята посока е интуицията ми. Тази галерия започна най-вече като галерия за млади имена, млади автори. Защото това е вероятно естественият ход за една галерия и един галерист, който не е по-образование изкуствовед. Не произхождам от артистичните среди, аз съм инженер, семейството ми е такова. Въпреки, че в семейството ми изкуството винаги е било на почит - и баща ми е рисувал, и майка ми. Тя достигна сериозни нива в живописта. Ентусиазмът беше голям, защото моят усет за естетика и социалната ми насоченост ме предизвикаха преди много години да направя галерия, с голямата подкрепа и на сестра ми. С годините и с натрупването това вече не е само галерия за млади автори. Разбира се, те са преференцирани, особено в големите годишни изложби 30/30 – там има селекция, но тя е по-скоро за изградените имена и за тези, които многократно са участвали. Много често за първи път представени художници, чиито произведени имат достойнства, макар и извън моята лична естетика, те винаги са били допускани. И наистина, като начин за избор на моите изложби това е била моята интуиция, лично моя естетически вкус, така както художниците рисувайки какво да е произведение правят своя автопортрет. Аз мисля, че и галеристът, когато прави галерията си, той си прави собствения автопортрет”, заяви тогава Вихра Пешева.

Картина на Жорж Папазов от изложбата в галерия „Форум”

И това е наистина така, някои от частните галериите, за които споменаваме се опитват да изградят собствен образ. Малко трудно е заради тежката пазарна ситуация у нас, те да бъдат представителни за отделен художник. Но за определени тенденции – да. Ето, например галерия „Париж” на същата улица „Цар Самуил”, където е „Астри”, се насочва предимно към различни проявления на наивната живопис и към иконите, галерия „Ракурси” пък освен интересни изложби на значими български художници, не пренебрегва и образователни курсове и проекти, както и търгове на изобразително изкуство. Галерия „Нюанс” също има значително естетическо присъствие в културния живот на столицата, а „Аросита” пък набляга на съвременно изкуство. И не само. Пазарно, но и социално ориентиран е проектът на галерията - „Само за Фенове”, когато преди Коледа се организират изложби, където всички произведения се продават по 50 лева. Това е реверанс към нашите настоящи и бъдещи фенове, казват от „Аросита” организаторите Росица Гецова и Любен Фързулев, по чиято идея е събитието, което всяка година се посреща с голям интерес не само от феновете, но и от художниците.

Приятна изненада в края на миналата година беше в столичната галерия „Форум”. Тогава тази галерия показа колекция от емблематични творби на живелия във Франция български художник Жорж Папазов /1894-1972/ – едно световно име. Тя с гордост представи тази експозиция от 15 картини, изпълнени с маслени бои /Националната галерия притежава само 7 творби на художника/, обхващащи всички периоди на големия творец. Голяма част от тях са били притежание на реномирани колекции и са участвали в редица международни изложби. Някои от творбите са били част от колекцията на Petit Palais Женева и са монографирани в каталозите на художника. За екипа на галерията беше огромно щастие по повод своята 20-годишнина да представи колекция от произведения на категорично един от най-известните български художници.

Галерия “Структура” навърши една година

Има и други частни галерии със свои постижения, за които е ставало дума. Но тук не може да не споменем и за една галерия, която навърши една година. Това е „Структура”, която се утвърди като средище за съвременно изкуство под кураторството на изкуствоведката Мария Василева. При това не само за български имена, а и за световни художници. В момента там продължава изложбата „natura naturans / Природата на изкуството“. В изложбата участват Норберт Биски, Михаел Зайлщорфер, Ал��сия Кваде, Анете Келм, Флориан Майзенберг, Олаф Николай, Йоринде Фойгт. Изложбата продължава една от линиите в политиката на галерия „Структура” да показва успешни примери на съвременни художници. Включените автори имат забележителни биографии и активни кариери, както в областта на големите международни форуми (биеналетата във Венеция, Лион, Шаржа, Рига; Документа в Касел и др.), така и на пазара на изкуството. Срещата с тях е важна заради споделения опит по посока на идейните и естетическите търсения, но и на механизмите и правилата на функциониране на художествения свят.

Норберт Биски - “Тропически затвор” - от новата изложба в галерия “Структура”

Конструкцията на изложбата е изградена около темата за природата, която има особено място в немската литература, философия, наука и изобразително изкуство. Претърпяла различни интерпретации през вековете, природата е в центъра на научните и поетичните занимания на Гьоте, според когото механичното ѝ изследване не е достатъчно, а към него трябва да се добавят мисленето, чувстването, интуицията, въображението и вдъхновението. Само в тяхното взаимодействие се поражда смисълът; знанието е въпрос и на асоциации. Гьоте предлага да има повече експерименти и хипотези, които след това да се проверяват в природата. Наблюдението е естествената първа стъпка, но тъй като сетивата могат да достигнат само до външната форма, изследването на обекта изисква включване на интуицията, която го изучава с „очите на ума”. Ученикът на Гьоте и редактор на книгите му Рудолф Щайнер прилага методологията на Гьоте за един жив подход към природата в пърформативните и изящните изкуства. Това дава възможност и на последните да отидат отвъд външната форма на нещата (natura naturata) и да опознаят вътрешната си природа (natura naturans), пише в анотацията за изложбата. Тя е организирана със съдействието на ifa – институт за международни отношения на Германия в сътрудничество с: галерия Кьониг, Берлин, галерия Вентруп, Берлин, галерия Сабине Кнуст, Мюнхен. Така че въпросът не е частно или държавно/общинско пространство, а стремежът на галеристите да намерят свой ъгъл или както казва Вихра Пешева, „свой автопортрет”… ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

[mihaylovblog]

27.02.1984 г. – Премиера на българския сериен филм „Златният век“ на режисьора Любен Морчев, по сценарий на Димитър Балкански, Атанас Ценев и Никола Тихолов. Оператор е Крум Крумов. " Златния век " е телевизионен сериал от 11 серии по 52 минути. Създаден е по трилогията на Андрей Гуляшки „Златният век“. Музиката във филма е композирана от Кирил Цибулка. В ролите: Мариус Донкин, Румян Лазов, Кирил Янев, Васил Михайлов, Джоко Росич, Иван Йорданов, Юрий Яковлев, Катя Чукова, Камелия Недкова, Николай Хаджиминев, Иван Кондов, Петър Слабаков, Богомил Симеонов, Анриета Далова, Иван Тонев, Калчо Георгиев, Димитър Еленов, Васил Костов, Васил Червенков, Георги Стефанов, Румен Димитров, Александър Александров, Лъчезар Велинов, Огнян Каменарски, Красимир Ранков, Петко Диков, Атанас Воденичаров, Сава Пиперов, Александър Христов, Стефан Самсиев, Никола Николов, Венцислав Божинов, Недялко Попдимитров, Георги Пенев, Петко Петков, Никола Дадов, Досьо Досев, Стоян Миндов, Колю Маринов, Нино Луканов, Иван Стефанов, Аня Пенчева, Васил Банов, Таня Димитрова, Невена Коканова, Калин Арсов, Тодор Тодоров, Цветан Ватев, Христо Памуков, Димитър Панов, Георги Ставрев, Мария Стефанова, Емил Марков, Красимира Петрова и др.

[mihaylovblog]

27.02.1984 г. – Премиера на българския сериен филм „Златният век“ на режисьора Любен Морчев, по сценарий на Димитър Балкански, Атанас Ценев и Никола Тихолов. Оператор е Крум Крумов. " Златния век " е телевизионен сериал от 11 серии по 52 минути. Създаден е по трилогията на Андрей Гуляшки „Златният век“. Музиката във филма е композирана от Кирил Цибулка. В ролите: Мариус Донкин, Румян Лазов, Кирил Янев, Васил Михайлов, Джоко Росич, Иван Йорданов, Юрий Яковлев, Катя Чукова, Камелия Недкова, Николай Хаджиминев, Иван Кондов, Петър Слабаков, Богомил Симеонов, Анриета Далова, Иван Тонев, Калчо Георгиев, Димитър Еленов, ��асил Костов, Васил Червенков, Георги Стефанов, Румен Димитров, Александър Александров, Лъчезар Велинов, Огнян Каменарски, Красимир Ранков, Петко Диков, Атанас Воденичаров, Сава Пиперов, Александър Христов, Стефан Самсиев, Никола Николов, Венцислав Божинов, Недялко Попдимитров, Георги Пенев, Петко Петков, Никола Дадов, Досьо Досев, Стоян Миндов, Колю Маринов, Нино Луканов, Иван Стефанов, Аня Пенчева, Васил Банов, Таня Димитрова, Невена Коканова, Калин Арсов, Тодор Тодоров, Цветан Ватев, Христо Памуков, Димитър Панов, Георги Ставрев, Мария Стефанова, Емил Марков, Красимира Петрова и др. Колаж: скрийншот

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Вихрони Попнеделев и Андрей Даниел /посмъртно/ с наградата „Захарий Зограф”

Изключителните художници, професорите ��ихрони Попнеделев и Андрей Даниел /посмъртно/, са тазгодишните номинирани за Националната награда за особени постижения в изобразителното изкуство „Захарий Зограф” за 2019 г., съобщиха от Община Самоков.

Журито с председател проф. Аксиния Джурова обсъди постъпилите номинации на художници за наградата. В състава на журито влизат още председателят на Съюза на българските художници Любен Генов, присъстващ на заседанието, носителите на Наградата от предходни години проф. Станислав Памукчиев – с писмено предложение, Милко Божков по телефона и Захари Каменов лично, самоковският галерист Иво Масларски и Борис Китанов – изкуствовед, също бяха на срещата. Всеки от тях беше направил и писмено предложение за номинация.

Андрей Даниел и Вихрони Попнеделев при подреждането на изложбата в галерия “Академия” на НХА по повод 30 години от първата изложба на група „Градът” през 1988-а - снимка Стефан Джамбазов

Сред номинираните бяха и утвърдени имена в българската живопис като Румен Жеков, Йордан Кисьов. При номинацията на всеки художник, членовете на журито бяха посочили мотивите за номинацията и най-вече постиженията на твореца. Изрично бе подчертано, че наградата се присъжда на художник, с утвърдено име в българското изобразително изкуство, реализирал голяма изложба през изминалата година. Номинацията на Вихрони Попнеделев бе с най-сериозно мнозинство от 5 номинации, като абсолютно всички членове на журито бяха предложили да се обсъди възможността за присъждане и на още една награда за 2019 г. на Андрей Даниел, която да се връчи посмъртно. Присъстващите бяха категорични, че номинацията на Андрей Даниел за цялостно творчество ще даде едно много високо измерение на наградата. Така журито се обедини около предложението тази година да се връчат две награди – на Вихрони Попнеделев и посмъртно на Андрей Даниел, като ще се направят изложби и на двамата автори в две отделни зали на галерията, съобщиха от Община Самоков.

Вихрони Попнеделев при подреждането на изложбата в галерия “Академия” - снимка Стефан Джамбазов

Познаваме изкуството на Вихрони Попнеделев от различни негови сюжети. Един от тях са прекрасните му голи женски тела. А една от изложбите му миналата година беше в столичната галерия „Нирвана”, където софийски сгради и улици грееха в изложбата му живопис „Софийски градски пейзажи 2019”. В тези негови картини се усещаше красотата и духът на столичния град. Улиците и сградите край които преминаваме всеки ден придобиваха ново очарование и ни даваха възможност да се вгледаме с различни очи в обичайното всекидневие. Да добавим, че ден след откриването на изложбата в галерия „Нирвана” художникът откри в Пловдив друга изложба - „Пловдивски пейзажи”. А на въпроса ни тогава защо е избрал такива градски сюжети, Вихрони отговори – защото ми харесва. Впрочем художникът освен с живопис се занимава и с керамика и тук също имаше такива творби.

Картини на Вихрони Попнеделев в галерия “Нирвана” - снимка Стефан Джамбазов

„За мен свободата е да правиш много неща”, беше казал Вихрони Попнеделев преди време в разговор за „въпреки.com”. Но общото между картините му от един или друг сюжет е цветът. „За мен цветът е основното ми изразно средство - цветът и линията. Обикновено повечето художници правят обема със светло – тъмно. Аз го правя с цвят - сянката я правя цветна. Сянката ако я направи някой цветна, за мен това е истински живописец. Защото работи с цвят. Не го отричам и другото, няма да кажа – йок, това не е художник. Но за мен това е изкуството, живописта”, призна Вихрони Попнеделев в разговора за „въпреки.com”. За него цветът е религия, а картината не е само изображение, а и емоция. „Иван Кирков на времето ми казваше, че в моите голи тела се усеща вкусът на жената и на живота”, каза още Вихрони.

Една от каритините на Вихрони Попнеделв в галерия “Контраст” - снимка архив

И още една изложба на Вихрони Попнеделев, която беше малко преди обявяването на извънредното положение и забраната за достъп и до галериите. И тогава тя беше ВЪПРЕКИ страховете от корона вируса от Китай. Експонирана беше в столичната галерия „Контраст“ и беше озаглавена „Пейзажи от Китай”. Плод е на няколкократни пребивавания на художника в Китай преди време и предизвиква съпоставка с неговото появяване на артистичната сцена в началото на 80-те години, отбеляза изкуствоведката проф. Аксиния Джурова. И попита: „Какво стана с Вихрони след посещенията му в Китай? Различната културна и социална идентичност между китайската и нашата култура е успокоила в известна степен ироничния поглед на Вихрони, освен в градските му пейзажи от Китай, но и в умиротворяване на цветовата му палитра, и в начина по който третира детайла – особено силно изразно средство при Вихрони.

Вихрони Попнеделев пред свои абстрактни картини в галерия “Интро” - снимка Стефан Джамбазов

Без излишна повествователност, но и без прикриване на конкретния сюжет, в картините му е усетена: хармонията на всекидневието в отразените води на сградите и в безлюдните тесни улички на запазеното от VII век село Син Ие, в притихналия след дъжда, обхванат във влажна мараня парк в Ханджоу, в дантелено нежните преплетени стъбла на лилиите в езерото, във ветрилото от есенни цветове в планините, в човешкия поток по тесните улици в китайските мегаполиси, в сгъстения син сумрак на нощния им живот. Този път Вихрони не е бързал в преживяването. Оставил го е да улегне, да проникне и стане част от него. Той е и познат, и различен, по-притихнал и извън крясъка на нашето всекидневие, стаен в спомена на магията Китай. Различната културна и социална идентичност между Китай и нас се оказа ползотворно предизвикателство, довело до успокоение на ироничния скепсис на Вихрони и до серия пленителни пейзажи, изложени в галерия „Контраст“, написа Аксиния Джурова. А Вихрони Попнеделев миналата година имаше и още една изложба - на абстрактни негови творби в друга столична галерия - “Интро” - също на ул. “Цар Самуил”.

Андрей Даниел в галерия “Арт 36″ в края на миналата година - една от последните негови мои снимки - на Стефан Джамбазов

Колкото до Андрей Даниел, с когото се разделихме на 24 януари тази година, си спомняме последната му публична изява в края на 2019 в столичната галерия „Арт 36”, когато имаше изложба на неговите ученици. За съжаление неотдавна замина в един друг свят и галеристката Камелия Минчева - Чекърлиева. А в нощта преди утрото на 24 януари, когато трябваше да има конферанс със студентите в ателие 51 на Академията, той почина. И независимо от това конферансът се проведе, воден от асистента му. Всички плачели за любимия професор заедно с Константин Костов, но заданието е било изпълнено. Обадили се и първокурсниците от Бургас, дълбоко разстроени. Но Кок��, както го наричаме приятелите, успял да им каже, че са имали шанса да се срещнат с Андрей Даниел и той да им даде най-важния урок да бъдат свободни хора и свободно да следват себе си в изкуството. През 2018 година нашият проект на фондация „Въпреки” „Учители и ученици в изобразителното изкуство“ по Програма „Култура“ на Столична община и Министерството на културата беше изцяло провокиран от учениците на Андрей и него самия. Защото някак си винаги почеркът на неговите ученици беше вдъхновен от него. Не, че те копираха учителя си, бяха различни, но имаше нещо неуловимо в техните картини, което се усещаше като внушение. Даже имахме случай в една галерия в София, в която имаше картини на млади, току – що завършили Академията художници. Видяхме я без да знаем кой е преподавателят ни остана усещането за Андрей Даниел. Но понеже все пак не сме изкуствоведи, попитахме журналистически – кой е преподавателят. Отговориха ни - АНДРЕЙ ДАНИЕЛ…

Андрей Даниел и Олимпия Николова - Даниел при подреждането на изложбата във Варненската градска галерия по проекта на фондация “Въпреки” - “Учители и ученици в изобразителното изкуство” - снимка Стефан Джамбазов

За самия Андрей това беше страхотно преживяване и тогава сподели в отговор на въпроса ни дали е доволен от изложбите, които бяха във Варна и София в четири галерии: „Не става дума за доволен и недоволен. По-скоро аз искам да си отговоря какво се е случило. Това са най-различни хора със свои характери, виждания, живеещи при най-разнообразни условия, които имат своите погледи към този свят. И по-скоро аз се интересувам да видя всички тези погледи”, каза художникът и преподавател. И добави: „Навремето имаше обст��ятелства, в които обичах да разказвам една моя история, която бях измислил само за себе си, за да почувствам реално свободата. Всички знаем как в легендите библейският Господ – Бог е направил Земята, направил е всичко, сътворил е човека, сътворил Ева от реброто му Адамово и им казал - плодете се. Това е странният въпрос – не му ли стигат тия двамата, които са абсолютно съвършени, като всичко останало, което е направил. И полека – лека, полека – лека, те се плодели, плодели и напълват Земята. Защо? И аз стигнах до извода, че просто Господ е толкова суетен, че той иска да бъде погледнат от всички възможни страни и да се огледа в тези погледи. И понеже той е безкраен, както се казва в Библията – Господ е голям, той е безкраен, му трябват и безкрайно много огледала – хора. И в тази многотия, в това многообразие на погледи и ракурси, ще се очертае неговият истински вид, размер. Така че ако приемате тази приказка, моят възглед е това – всеки трябва да гледа от своята гледна точка. И това е ползата от художника”.

Андрей Даниел пред свои картини при подготовката на изложбата в галерия “Академия” - снимка Стефан Джамбазов

В тези изложби, той участваше само с по една картина, другите бяха на учениците. Негови картини имаше и в една друга изложба миналата година – в галерия „Академия” на Националната художествена академия по повод 30 години от първата изложба на група „Градът” през 1988-а. Куратор на изложбата беше изкуствоведът Филип Зидаров, който навремето беше обединил в естетическа платформа освен Андрей Даниел и  Вихрони Попнеделев, Андрей Даниел, Недко Солаков, Греди Асса и Божидар Бояджиев, а в първата изложба на групата е поканен и Свилен Блажев. Филип Зидаров си спомни за онова време пред „въпреки.com”: „Моята идея тогава беше да взема 5 или 6 изявени млади чисти живописци и да ги накарам да не правят живопис. Да работят с идеята за картината като нещо над материала и над самата техника дори. В изложбата тогава практически нямаше живопис. Имаше в друг аспект. Андрей рисуваше на едно голямо платно през цялата зала”. По думите му имало силен смут от страна на тогавашните управници на СБХ, дори опити изложбата да бъде спряна. Това нямало как да стане, но тези опити били подмолни – като въздействия. „Добронамерени” въпроси - защо трябва да правите такива неща и други подобни”. А Андрей Даниел добави: „Има нещо много магическо в тази работа. 31 години оттогава, като че не са минали. Когато правихме изложбата общо взето същите приказки, същите проблеми. Любопитен съм да видя какво ще излезе. Любопитен съм да разбера какво се е случило. Въобще случило ли се е нещо. Разбира се, освен всичко е и приятното усещане от запазеното приятелство”.

Андрей Даниел - “Моят остров” - снимка Стефан Джамбазов

Сега пък се подготвя и голяма изложба на Андрей Даниел в Софийска градска художествена галерия за есента. Точната дата и други събития свързани с художника ще станат ясни след нормализиране на ситуацията след отпадането на извънредното положение. И искаме да припомним още думи на Андрей Даниел от друг наш разговор с него във „въпреки.com”в ателието му, когато каза, че хората на изкуството трябва да синтезират смисъл. „И ако не се научим да измисляме смисъл, да синтезираме за себе си и за околните, някои които са супер могъщи като таланти, като интелект, да синтезират за много големи групи хора смисъл, то това съществуване ще бъде по-скоро някакъв вид вегетация”, каза Андрей Даниел. „Като растение, ще си поникваме и ще си умираме без да сме разбрали за какво става дума. В този смисъл, хората които се занимават с изкуство, според мен, имат тази задача да синтезират смисъл и оттам да се получава мотивация за живот, мотивация за работа, у останалите, у всички, да се получава оня оптимистичен момент в общо взето цялата човешка трагедия, която е”, добави художникът.

Андрей Даниел в ателието си - снимка Стефан Джамбазов

И ако се върнем на наградата „Захарий Зограф”, художникът Любен Генов, председател на СБХ, обяви, че по решение на УС на СБХ, те отпускат 1000 лв. към наградата „Захарий Зограф”. По статут Община Самоков дава грамота, 4 хил. лв. и статуетка на патрона на наградата, изработена на скулптура Георги Чапкънов. Церемонията, която се провежда традиционно през май ще бъде отложена до отмяна на противоепидемичните мерки. Националната награда „Захарий Зограф“ е награда за живопис, учредена от Съюза на българските художници през 1972 година. След известно прекъсване, връчването на наградата е подновено през 2001 година. Сред носителите на наградата са Светлин Русев, Найден Петков, Калина Тасева, Стоян Сотиров, Александър Поплилов, Ванко Урумов, Дечко Узунов, Иван Димов, Тома Върбанов, Стоян Венев, Димитър Киров, Атанас Яранов, Атанас Пацев, Георги Божилов, Милко Божков, Станислав Памукчиев, Николай Майсторов, Петър Дочев, Стоян Цанев, Йордан Кацамунски, Магда Абазова, Емил Стойчев, Румен Скорчев, Любомир Савинов, Анета Дръгушану, Чавдар Петров, Захари Каменов, Веселин Начев, Динко Стоев и други – все знакови имена в българското изобразително изкуство. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Млади български художници излизат „на открито” в метрото

Галерия „Ракурси“ представя проекта „На открито��� (съвременни млади български художници). Произведенията на 23 млади автори са вече на билбордове по метростанциите в София от 27 март до 5 май 2019. Идеята на проекта е съвременното изкуство да излезе извън пространството на галериите и да достигне до широка и разнородна аудитория.

На 2 април от 18,30 часа ще бъде открита изложба в галерия „Ракурси“ /ул. „Хан Крум“ 4А/ с постерите на изложените в Софийския метрополитен произведения. Поканените художници работят в областта на съвременното изкуство. Творчеството им съдържа значими послания и се вписва подходящо в съвременна градска среда. Съгласие за участие в проекта са дали 23 автори, от които 11 живеят и работят в чужбина. Участват художниците: Антон Терзиев, Александра Рамирез, Анжела Терзиева, Александър Вълчев, Велислава Гечева, Викенти Комитски, Велико Маринчевски, Василена Ганковска, Десислава Унгер, Деян Янев, Елена Калудова, Зара Александрова, Зоран Георгиев, Иван Костолов, Калина Мавродиева, Калия Калъчева, Константин Костов, Кристина Иробалиева, Любен Петров, Нора Ампова, Радоил Серафимов,Трендафила Трендафилова, Явор Боянов. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на програма „Култура“ на Столична община.

Идеята на проекта е съвременното изкуство да излезе извън пространството на галериите и да достигне до широка и разнородна аудитория. По този начин ще се улесни неговият достъп до хората, ще се стимулира културното потребление и промяна на зрителските нагласи, а младите автори, включително живеещи в чужбина, ще достигнат до многобройни и разнородни публики. Вече има прецеденти в тази посока в столичното метро с постерите с поезия по проект на Полския институт съвместно с „Литературен вестник”, който вече три пъти даде възможност на пътуващите с метрото да четат поезия, докато пътуват. Сега вече ще имат възможност да видят и произведения на изобразителното изкуство.

В последните години има засилен интерес от страна на културните институции в София за представяне на съвременно изкуство, създадено от млади автори, потвърждават и авторите на проекта. Но твърдят, че това става основно на институционално ниво (конкурси, връчване на награди, отпускане на стипендии) и е обект на интерес предимно от страна на тесен кръг професионалисти и ценители. Според тях съществува определена обществена нагласа за неразбиране и дистанциране от съвременното изкуство, което впрочем не се отнася само до изобразителното изкуство. Но с този проект те се опитват да допринесат за преодоляването на този проблем чрез осигуряване на непосредствен достъп до съвременното изкуство и привличането на широки публики. Фокусът е към хората, които имат по-ограничен  досег до изкуството, защото това предполага посещение на музеи и галерии. От друга страна, съществува активна среда от млади талантливи художници, които работят в България и в чужбина и създават културно съдържание с европейско измерение. Чрез достъпното представяне на техните произведения, българските публики не само ще научат за тях, но и ще се приобщят към световните тенденции в изкуството, убедени са от галерия „Ракурси”.

За реализирането на проекта са избрани 12 ста��ции на Софийския метрополитен, където върху рекламни пана са експонирани творби на изявени млади художници. А има и техен текст, който обяснява изборът на художника за произведението и неговото творчество. Местата представляват широко достъпно градско пространство с интензивен и многообразен поток от хора - с различна възраст, пол, образование, етнос, социален статус, религия, националност.Тази гостоприемна за широко информиране среда е подходяща за осъществяване на образователните цели на проекта по атрактивен начин чрез използване на съвременни технологии. Съвместно с представител на метрополитена са избрани 48 билборда в станции на Софийското метро – в центъра и периферията: 24 билборда в централната част на града – Софийски университет, НДК, Сердика, стадион Васил Левски;  24 броя – в периферията - на метростанции „Сливница”, „Люлин”, „Западен парк", „Вардар”, „Константин Величков", „Опълченска”, „Младост“.  Срокът за експонирането им по преценка на метрополитена може да бъде удължен. Всеки билборд представя произведение на един автор с информация за неговото име, наименование на произведението на български и английски и QR код, който отвежда към интернет страницата на проекта.

В рамките на проекта се предвижда организиране на изложба в галерия „Ракурси“ с постери на същите репродукции във формат 70/50 см. за период от една седмица.Тя ще бъде открита по време на експонираните билбордове и ще направи  възможно произведенията на всичките участващи автори да бъдат видени едновременно и в галерията. Авторите ще бъдат поканени на събитието, което ще направи възможно посетителите, професионалистите от арт средите и медиите да осъществят контакт с тях. След края на събитието постерите ще бъдат предоставени на Столична община с цел тяхното използване в бъдеще и/или предоставяне на културни институции в столицата. Произведенията на младите творци правят градската среда по-интересна и приятна за живеене, въвеждат елемент на изненада и провокират творческото мислене. Повишава се видимостта на културните продукти, включително и чрез нови технологии. Проектът насърчава културната мобилност, обмените и трансфера на културни и социални иновации. В резултат на това съвременното изкуство в градска среда става част от всекидневието на софиянци и гостите на града.

Галерия „Ракурси” не за първи път се занимава с проекти и това е гаранция за качеството на техните резултати. Там осъществяват свои кураторски проекти и работят в сътрудничество с художници, куратори и институции по различни програми. Галерия „Ракурси“ продължава своята практика да организира изложби за деца с нарушено зрение. Стремежът на галерията е да направи мост между визуалното изкуство и зрително затруднени ученици. През месец март в „Ракурси“ беше представена изложбата „Почувствай изкуството“, на която учениците от СОУ „Луи Брайл“ се запознаха с обекти от най-известните Тракийски съкровища. Те можеха да докоснат и изучават реплики на съдове, да локализират местата, където те са били намерени върху специално изработени тактилни карти на България и участваха в уъркшопа „Направи съкровище“. Тази част от проекта представляваше интерактивна игра, при която участниците изработваха свои отпечатъци от обекти от съкровищата. Част от изложените експонати, както и изработените от учениците отпечатъци попълниха колекцията на музея на училището.

Друг проект беше „Персонализирани традиции”, който представи новаторски поглед към традициите и националните корени на пет съвременни български художници. Глобализираният свят, в който живеем заличава разликите и унифицира знаците в изкуството и същевременно стимулира конструирането на традицията чрез нови образи и средства. Проектът представи съвременна трактовка на традициите извън обичайните рамки и разбирания, която е различна в начина на боравене с образите и визуалните средства. Художниците конструираха нови модели, в основата на които се разпознават древните традиции, фолклор, ритуали и символи като поддържат диалог между специфичните български и световните практики. Поканените художници работят в областта на съвременното изкуство и с�� с доказани постижения и новаторски търсения. Проектът събра Явора Петрова и младите автори Антония Ангелова, Велислава Гечева, Зоран Георгиев и Ирма Водева. Те представиха живопис, обекти, инсталации и рисунки.

Всички постери от проекта - снимка архив “Ракурси”

„Галерия „Ракурси“ организира и от 2012 година всяка събота от 15:00 до 17.30 ч. ателие по рисуване към галерията. Под ръководството на известни художници, курсистите рисуват от натура, изучават живописни и графични техники и анализират любими произведения. Гост-преподаватели са художници в периода на техните изложби в галерията. Ателието се провежда в малки групи и в него може да развиете своя талант, да научите нещо ново или просто да прекарате един приятен следобед в спокойната атмосфера на галерията, съобщават и канят от „Ракурси”. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов